Разпоредбите относно командироването на работници се прилагат по отношение на предприятия, установени в 27-те държави — членки на Европейския съюз, в държавите, подписали Споразумението за Европейското икономическо пространство (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия), и в Швейцария.

Командирован работник означава всеки работник, който е свързан със зависимо трудово правоотношение с предприятие, установено на територията на държава — членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Швейцария, и който е командирован от предприятието на територията на друга държава членка, за да изпълнява работата си за ограничен период от време.

Видове командироване

Командироването на работници се извършва от предприятие:

• което е сключило договор за предоставяне на услуги с получателя на услугите в Гърция, при условие че съществува трудово правоотношение между предприятието в държавата членка по произход и командированото лице;
• което желае да командирова работник в предприятие от същата група на територията на Гърция, при условие че съществува трудово правоотношение между предприятието и командированото от предприятието лице, като за „група от предприятия“ се счита всяка група, която включва контролиращо и контролирани предприятия. По-специално групата от дружества се характеризира с общо управление, обща икономическа политика, общо финансиране, т.е. с общи икономически интереси. Макар че се състои от много отделни юридически лица, тя представлява една икономическа единица. (чл. 51 от Закон № 4052/2012).
• Предприятие за временна заетост или предприятие, което предоставя работници на непряк работодател, установен или извършващ дейността си в Гърция, когато е налице трудово правоотношение между ПВЗ или предприятието, което предоставя работници на непряк работодател, и работника. Счита се, че този служител е бил командирован от предприятието за временна заетост или от предприятието, което предоставя работници, с което работникът е свързан със зависимо трудово правоотношение, т.е. от прекия работодател. Принципът на равно третиране се прилага за работниците, които са били предоставени на непряк работодател. Това означава, че в съответствие с принципа на равно третиране условията на труд, които те са имали по време на престоя си при непрекия работодател, са най-малко такива, каквито биха били, ако работниците бяха наети пряко от непрекия работодател, т.е. от предприятието ползвател, за да заемат същата длъжност.